in two words
Aлоха, народе! Това е блогът с главно "Б". Идеята за името даде Влади, защото както ще се убедите, шестото чувство или интуицията и Аз сме първи приятелки. Иначе казано, разчитам на нея за страшно много неща и рядко ме е подвеждала.
Известно време имах страница в Блогспот - обаче изведнъж всички се изхитриха със специалните темплейти и всъщност цялата работа стана неспециална. (Много моля да не питате за този блог, наистина ще ми е тъпо, ако всички си направите такива...) Затова се намъквам тук, където ще изливам всяка една емоция, която си заслужава да бъде излята, ще публикувам снимки, километрични постове за всичко, което ме интересува... а щом сте попаднали тук, няма да имате друг избор освен да ги прочетете. Четете отпред-назад, отзад-напред, но и между редовете. Защото най-често там е всичко, което искам да ви кажа.
Да имаш блог е totally awesome! Не плащам данък "Обществено мнение" (колкото и клиширано да звучи), не използвам цензура, затова понякога можете да станете свидетели на изключително злобната Аз. За ваше щастие, тя се появява рядко. През останалото време съм милата, добра и лееееко саркастична Ина.
Впрочем да, наричайте ме Ина. Вариации също са допустими. Ако ви интересува кой е любимият ми цвят (четейки постовете ми, едва ли ще остане скрито-покрито), с каква пижама спя или защо аджеба искам да си татуирам 5 йероглифа канджи на врата, сте добре дошли да питате - хора не ядем, даже не хапем!
Последно предупреждение - както казах, това е МОЕТО място, затова не отваряйте, ако не сте сигурни, че искате да четете - защото е силно вероятно да разберете нещо, което ще ви нарани/ядоса/потресе дълбоко. А обяснения не давам :)
И все пак... ако ви се четат чаршафи с несвързани мисли, ако ви пука за моето мнение или просто ви се губи време, това е мястото!
Enjoy!
Innah K.
Още две приказки:
Тази страничка съществуваше от бая време, но реших да изтрия предишните си опити и да започна наново, върху (почти) бял лист, на 1 януари 2011 г. :)
Известно време имах страница в Блогспот - обаче изведнъж всички се изхитриха със специалните темплейти и всъщност цялата работа стана неспециална. (Много моля да не питате за този блог, наистина ще ми е тъпо, ако всички си направите такива...) Затова се намъквам тук, където ще изливам всяка една емоция, която си заслужава да бъде излята, ще публикувам снимки, километрични постове за всичко, което ме интересува... а щом сте попаднали тук, няма да имате друг избор освен да ги прочетете. Четете отпред-назад, отзад-напред, но и между редовете. Защото най-често там е всичко, което искам да ви кажа.
Да имаш блог е totally awesome! Не плащам данък "Обществено мнение" (колкото и клиширано да звучи), не използвам цензура, затова понякога можете да станете свидетели на изключително злобната Аз. За ваше щастие, тя се появява рядко. През останалото време съм милата, добра и лееееко саркастична Ина.
Впрочем да, наричайте ме Ина. Вариации също са допустими. Ако ви интересува кой е любимият ми цвят (четейки постовете ми, едва ли ще остане скрито-покрито), с каква пижама спя или защо аджеба искам да си татуирам 5 йероглифа канджи на врата, сте добре дошли да питате - хора не ядем, даже не хапем!
Последно предупреждение - както казах, това е МОЕТО място, затова не отваряйте, ако не сте сигурни, че искате да четете - защото е силно вероятно да разберете нещо, което ще ви нарани/ядоса/потресе дълбоко. А обяснения не давам :)
И все пак... ако ви се четат чаршафи с несвързани мисли, ако ви пука за моето мнение или просто ви се губи време, това е мястото!
Enjoy!
Innah K.
Още две приказки:
Тази страничка съществуваше от бая време, но реших да изтрия предишните си опити и да започна наново, върху (почти) бял лист, на 1 януари 2011 г. :)
