1 януари 2011
След паметното начало на новата година и първоначалния махмурлук, нещата си дойдоха по местата и дойде време да ви запозная (отново) с моя любим новогодишен ритуал - паметния ми to-do лист, който най-общо представлява моите цели за следващата година. Не мога да се похваля за сбъдването на to-do list 2010, защото макар че намерих прекрасен човек (на снимката... вляво, да не се объркате нещо, че пак ще излезе, че съм нарцис!), взех си дипломата за основно образование със 5.75 и получих солидни знания по английски, аз все още продължавам да си пилея времето пред компютъра, вместо да го използвам за нещо по-полезно.
Както и да е. Нова година, нов късмет, както казват хората. И като споменах късметите, какво ви се падна от новогодишната баница? При мен нещата бяха леко объркани... От баницата с компанията ми се падна любов и "ще те приемат в елитен институт, с големи мозъци прочут" - леко е рано за това, не беше предназначен за мен, но карай :). На следващата сутрин всички късмети бяха извадени от баницата, а аз открих един някъде си, на който пишеше "Ще откриеш нов приятел". Като се прибрах вкъщи, отново теглих и ми се падна любов :) а се оказа, че в старата баница е останало парче с късмет: "Късметът ще те преследва" или нещо от сорта... Та не съм особено сигурно кое да броя и кое не. Няма значение. Очаквам да бъда много обичана и пълна с късмет през 2011 :)
Както и да е. Нова година, нов късмет, както казват хората. И като споменах късметите, какво ви се падна от новогодишната баница? При мен нещата бяха леко объркани... От баницата с компанията ми се падна любов и "ще те приемат в елитен институт, с големи мозъци прочут" - леко е рано за това, не беше предназначен за мен, но карай :). На следващата сутрин всички късмети бяха извадени от баницата, а аз открих един някъде си, на който пишеше "Ще откриеш нов приятел". Като се прибрах вкъщи, отново теглих и ми се падна любов :) а се оказа, че в старата баница е останало парче с късмет: "Късметът ще те преследва" или нещо от сорта... Та не съм особено сигурно кое да броя и кое не. Няма значение. Очаквам да бъда много обичана и пълна с късмет през 2011 :)
Ако отворите тук, ще видите за какво точно става дума. Както виждате, планирам да зарежа скучното съществуване, което водя, да преодолея течението и да започна да влагам ината си в нещо градивно. Наистина планирам да се променя. Ще разчитам на всеки един от вас за помощ - казвайте нещата честно и в очите, за да мога да се видя отстрани :) В най-скоро време ще пусна пост с това какво мислят най-близките ми хора за мен - силни и слаби страни, недостатъци и така нататък.
Както виждате, в списъка фигурира да пиша тук редовно. За да се самонакарам да го направя, изтрих старите 3-4 публикации, смених изцяло визията и ставам почетен блогър. А вие ще четете, какво да правите милите...
Решила съм и да поддържам добра фигура. Отслабнала съм с два килограма последните седмици, но крайната ми цел не са определени килограми, а определена визия. А спортът помага не само на нея, но и на вътрешното ми удовлетворение, че правя нещо за себе си, което спешно се нуждае от превъзпитание - причините да се чувствам горда трябва да се променят, защото са прекалено незначителни.
Относно езиците и главно немския... установих, че имам проблем с преследването на далечна цел (да знам немски и да си взема двата изпита в 12-ти клас с отлична оценка). Казвам си: "Не е трагично, ако не уча днес, утре ще наваксам". Но както се сещате, ако си го казвате всеки ден, ученето така и така не се осъществява. ТРЯБВА да свикна да уча по немски по същия начин, по който уча по биология/химия или физика - сядам, отварям учебника, правя упражнения и прочее. С тази разлика, че немският ще ми е в пъти по-полезен от чертежа на глюкозата, алкините или закона на Ом за част от веригата.
В общи линии, това са важните неща. Наистина, ама наистина се надявам, че ще имам волята да ги постигна и ще съм ви благодарна, ако чат-пат удряте по едно рамо!
Както виждате, в списъка фигурира да пиша тук редовно. За да се самонакарам да го направя, изтрих старите 3-4 публикации, смених изцяло визията и ставам почетен блогър. А вие ще четете, какво да правите милите...
Решила съм и да поддържам добра фигура. Отслабнала съм с два килограма последните седмици, но крайната ми цел не са определени килограми, а определена визия. А спортът помага не само на нея, но и на вътрешното ми удовлетворение, че правя нещо за себе си, което спешно се нуждае от превъзпитание - причините да се чувствам горда трябва да се променят, защото са прекалено незначителни.
Относно езиците и главно немския... установих, че имам проблем с преследването на далечна цел (да знам немски и да си взема двата изпита в 12-ти клас с отлична оценка). Казвам си: "Не е трагично, ако не уча днес, утре ще наваксам". Но както се сещате, ако си го казвате всеки ден, ученето така и така не се осъществява. ТРЯБВА да свикна да уча по немски по същия начин, по който уча по биология/химия или физика - сядам, отварям учебника, правя упражнения и прочее. С тази разлика, че немският ще ми е в пъти по-полезен от чертежа на глюкозата, алкините или закона на Ом за част от веригата.
В общи линии, това са важните неща. Наистина, ама наистина се надявам, че ще имам волята да ги постигна и ще съм ви благодарна, ако чат-пат удряте по едно рамо!
Толкова от мен и първия ден на 2011. Успешна година, драги мои! Посрещнете я с надежда, живейте я пълноценно и я изпратете с благодарност! Желая ви много любов и късмет, защото всичко останало зависи от вас!
Ред целувки,
Ина :)
Ред целувки,
Ина :)
2 януари, 2011
Мм... картинката вдясно почти ме кара да искам да съм там. Изглежда като пейзаж от скандинавските страни. Представете си каква красота е. Точно такова място ми изниква в главата на фона на Sonata Arctica. Симпатичните скандинавци също няма да ги върна :D Дори на 2-рия ден, след като е валяло, изглежда като в приказка, защото няма хорица, които да го тъпчат. Като се замисля, там май няма никакви хора. Идилия! И все пак бих предпочела да съм на място като това: Нещо в по-умерените ширини би ми дошло доста добре. По случайност, това е Канада, където за една бройка да живея в момента. Забавна история, подсетете ме да ви я разкажа някой път. И така... на такова местенце бих искала да имам симпатична виличка на 2 етажа, където да почивам, когато се уморя от големия град. Идилия на квадрат!
Anyway, let's get back to the reality. 2 януари. Да видим какво свърших днес... Учих по английски сериозно и съсредоточено, без да вися във ФБ или някъде другаде. После си пописах малко с Влади, давайки му акъл или по-точно ръчкайки го да си оправи блога. Успях :D Изведох песа... и тъкмо си бях обула маратонките и се каних да спортувам, гледайки серия на "Войната вкъщи", когато майка ми каза да отворя вратата. "Каква врата бе?" "А, гостите се качват"... И спортът ми отиде на кино. После някакси ми изчезна линията с инструменти от XnView-то, после на десктопа ми се появиха ен на брой Шорткъти на някакви снимки. Сумтейки, отидох да гледам "Отчаяни съпруги", но ми бе казано, че не всички искали да го гледат. Когато изключих телевизора и седнах да чета - "застани по-прилично, кво си ги вдигнала тия крака" (бях седнала на дивана, а краката ми не бяха на масата, а просто свити в коленете пред мен). Все пак си почетох солидно. Накрая сестра ми и приятелчето й се биха с възглавници. Идилия, нали?
И на всичкото отгоре бях обвинена, че мрънкам! Еми, как няма... Майка ми можеше да спомене, че ще имаме гости, за да си спортувам по-рано. И когато й го казах, тя ми заяви, че вече щяла да иска да знае всеки мой ангажимент предварително, защото можела да има други планове за мен. Опитах се да обясня, че те ми провалиха плановете, но тя отказа да ме изслуша и упорито продължи да твърди, че се държа... забравих как. Невър майнд.
Все пак съм доволна от деня. Храних се сравнително правилно, с изключение на порцията пържени картофки и истински немски вурст (в превод: адски вкусна не-мазна наденичка!), с дижонска горчица, домашна лютеница и туршия. Най-вредната ми вечеря от сума ти време насам, но определено ми хареса :)
Сега мисля да си пусна Казино Джак, докато ми съхне косата, да си приготвя 2-те тетрадки за утре и да се наспя, защото утре даскалото ще започне в 7.30 със или без мен. И много се надявам да е със, защото отсъствията ще ми дойдат множко.Лека нощ, народе! Да се надяваме, че утре ще имате още малко за четене :) Ина.
Anyway, let's get back to the reality. 2 януари. Да видим какво свърших днес... Учих по английски сериозно и съсредоточено, без да вися във ФБ или някъде другаде. После си пописах малко с Влади, давайки му акъл или по-точно ръчкайки го да си оправи блога. Успях :D Изведох песа... и тъкмо си бях обула маратонките и се каних да спортувам, гледайки серия на "Войната вкъщи", когато майка ми каза да отворя вратата. "Каква врата бе?" "А, гостите се качват"... И спортът ми отиде на кино. После някакси ми изчезна линията с инструменти от XnView-то, после на десктопа ми се появиха ен на брой Шорткъти на някакви снимки. Сумтейки, отидох да гледам "Отчаяни съпруги", но ми бе казано, че не всички искали да го гледат. Когато изключих телевизора и седнах да чета - "застани по-прилично, кво си ги вдигнала тия крака" (бях седнала на дивана, а краката ми не бяха на масата, а просто свити в коленете пред мен). Все пак си почетох солидно. Накрая сестра ми и приятелчето й се биха с възглавници. Идилия, нали?
И на всичкото отгоре бях обвинена, че мрънкам! Еми, как няма... Майка ми можеше да спомене, че ще имаме гости, за да си спортувам по-рано. И когато й го казах, тя ми заяви, че вече щяла да иска да знае всеки мой ангажимент предварително, защото можела да има други планове за мен. Опитах се да обясня, че те ми провалиха плановете, но тя отказа да ме изслуша и упорито продължи да твърди, че се държа... забравих как. Невър майнд.
Все пак съм доволна от деня. Храних се сравнително правилно, с изключение на порцията пържени картофки и истински немски вурст (в превод: адски вкусна не-мазна наденичка!), с дижонска горчица, домашна лютеница и туршия. Най-вредната ми вечеря от сума ти време насам, но определено ми хареса :)
Сега мисля да си пусна Казино Джак, докато ми съхне косата, да си приготвя 2-те тетрадки за утре и да се наспя, защото утре даскалото ще започне в 7.30 със или без мен. И много се надявам да е със, защото отсъствията ще ми дойдат множко.Лека нощ, народе! Да се надяваме, че утре ще имате още малко за четене :) Ина.
