нещо шарено
Така нареченият на немски Riesenrad [рийзенрад] или както казват на село - виенско колело. Доста готино изглежда от гледната точка на човек, стъпил здраво на земята с два крака. Юху! Не съм голяма фенка на тези, няма какво да се лъжем.
Когато бях в Мюнхен, отидохме в Скайлайн - огроомен увеселителен парк. Е, не се качих на влакчето - нагоре, надолу, наляво, надясно, 180 и 360 градуса, с главата нагоре, надолу, надясно и наляво... въздържах се, въпреки че не бях яла нищо от сутринта.
Но все пак е готино да го гледаш :D
Така нареченият на немски Riesenrad [рийзенрад] или както казват на село - виенско колело. Доста готино изглежда от гледната точка на човек, стъпил здраво на земята с два крака. Юху! Не съм голяма фенка на тези, няма какво да се лъжем.
Когато бях в Мюнхен, отидохме в Скайлайн - огроомен увеселителен парк. Е, не се качих на влакчето - нагоре, надолу, наляво, надясно, 180 и 360 градуса, с главата нагоре, надолу, надясно и наляво... въздържах се, въпреки че не бях яла нищо от сутринта.
Но все пак е готино да го гледаш :D
Hundertwasserhaus [хундерт-васер-хаус] във Виена, където ходих 2007. Няма нито един прав ъгъл! Впрочем, Виена е приятно градче, наситено с много история, но е далеч по-студено място от Мюнхен. Преносно казано, де. Бяхме във Виена май месец и беше супер топло, а в Мюнхен бях юли и задникът ми замръзна. Та, Виена е по-консервативен, не толкова приятелски град като Мюнхен, който ми спечели сърцето веднага. Никога няма да намеря по-прекрасно място в Германия, няма значение, че съм ходила само там! *инлооов*
Впрочем, вчера вечерта имах уговорка с Георги и понеже подраних, се засякох с техните, които излизаха. Много готини хора - все пак са моята зодия ;D ... Представете си къв кеф е да си близнаци и да имаш родители-близнаци? (Георги е водолей, както знаете, така че това е потенциална ситуация, при която аз съм детето.) Ще е тооолкова уникално! За жалост, в това отношение нямам късмет - Скорпион + Козирог ми се е паднало. Пфу, никак не е забавно.
Та, стояхме си и си говорихме. Майка му беше направила баница, която беше сууууупер вкусна (а от моята уста значи много, тъй като попринцип не ям готвено другаде освен вкъщи), пък татко му се поизфука лееекичко с хубавата камера на телефона си и ни снима. В последствие снимката явно е била показана на семейството, с което са били на вечеря - по една случайност, с дъщеря им бяхме съученички 7 години. Светът е малък, нали? :) И тъй, семейство Димчеви определено са страшно слънчеви хора.
Обаче Георги нещо не е във възторг да прекара известно време с нашите. О, сещам се за случай, в който той е вкъщи, където обядваме, и се каним да излизаме нанякъде (училище, може би?), при което баща ми се връща от някаква бизнес среща. Костюмиран, избръснат, 1.95 висок - с две думи, пълен респект. Изведнъж Георги решава, че не му се яде повече (повече от половината храна непипната) и почва да ми сочи вратата с поглед, още малко щеше да заподскача към нея. Изкарвам аз едни шоколадови вафло-бисквитки от Германия и му казвам да си вземе и се заемам с оправянето на чиниите. Обръщам се и питам: "Взе ли си?" Той: "Дааа". Поглеждам към вкусотиите - същите 4 парчета. Изглеждам го укорително, той взима едно, натъпква си го в устата и казва: "Вече ще ходим ли?". :D :D :D
Вечерта с нашите се скъсахме от смях. Баща ми обеща, че следващият път ще влезе и без да каже една приказка, директно ще тръгне да рови под дивана за пушката (каквато има впрочем) и ще насъска кучето (знаете колко е голям Инди и как се разтапя, като види Георги - не знам защо... ).
Днес излязох по женски с майка ми и сестра ми. Отдавна не го бяхме правили. Бяхме на шопинг и се обзалагам, че дори мацките от "Сексът и градът" щяха да се възхитят от завидното количество покупки. Моя милост е решила да си пренасочи гардероба към нещо по-класическо и женствено, затова си изпроси две аааадски готини ризи от Dika - тъмносиня и яркочервена, които ми стоят страхотно! Съвсем нескромно ще кажа, че съм благословена да бъде средиземноморски тип - светла кожа и тъмна коса и очи (макар че убивам за зелени или пъстри такива), затова едва ли има цвят, който да не ми отива. (Но не понасям бежово, жълто и оранжево за дрехи). А тъмносиньото и червеното определено са моите цветове!
Сега остава да се снабдя с костюм или с панталон и сако отделно и ще си е доста солидна крачка към новата, бизнес Ина.
Впрочем, утре се очертава да е супер уникален ден! От месец-два се уговаряме с Петра да отидем до София, понеже съм решила да посетя Манията - огромна верига магазини second hand, каквато има дори в Хасково, но не и в Пловдив!! Та, щяхме да огледаме там, да посетим мол-два-три и да се видим с Влади (не задължително в този ред *хаха*). Обаче Петра не я пуснаха, пък и станаха едни щуротии с майка й, та затова нещата уж се разпаднаха до днес, когато аз успях да изнудя Влади - не че той се противеше много - да дойде дотук! Та, утре сутрин ще довтаса бодро-бодро с апарат и един куп обективи, кабели и батерии и тримката с Петра ще си стоим у нас на топло и ще ядем сушиииии (напомнете ми да ви разкажа за тая огрооомна моя любов), което ще си направим абсолютно сами. Дааа, ще има снимки, много, мнооого снимки!
Лелей, бая дълъг пост дръпнах днес. Не можете да се оплачете. И бъдете сигурни, че няма да ви липсвам, утре отново съм тук с много снимки и "нещо по-голямо от мен".
Лека нощ и сладки сънища, драги мои,
Ина :)
Та, стояхме си и си говорихме. Майка му беше направила баница, която беше сууууупер вкусна (а от моята уста значи много, тъй като попринцип не ям готвено другаде освен вкъщи), пък татко му се поизфука лееекичко с хубавата камера на телефона си и ни снима. В последствие снимката явно е била показана на семейството, с което са били на вечеря - по една случайност, с дъщеря им бяхме съученички 7 години. Светът е малък, нали? :) И тъй, семейство Димчеви определено са страшно слънчеви хора.
Обаче Георги нещо не е във възторг да прекара известно време с нашите. О, сещам се за случай, в който той е вкъщи, където обядваме, и се каним да излизаме нанякъде (училище, може би?), при което баща ми се връща от някаква бизнес среща. Костюмиран, избръснат, 1.95 висок - с две думи, пълен респект. Изведнъж Георги решава, че не му се яде повече (повече от половината храна непипната) и почва да ми сочи вратата с поглед, още малко щеше да заподскача към нея. Изкарвам аз едни шоколадови вафло-бисквитки от Германия и му казвам да си вземе и се заемам с оправянето на чиниите. Обръщам се и питам: "Взе ли си?" Той: "Дааа". Поглеждам към вкусотиите - същите 4 парчета. Изглеждам го укорително, той взима едно, натъпква си го в устата и казва: "Вече ще ходим ли?". :D :D :D
Вечерта с нашите се скъсахме от смях. Баща ми обеща, че следващият път ще влезе и без да каже една приказка, директно ще тръгне да рови под дивана за пушката (каквато има впрочем) и ще насъска кучето (знаете колко е голям Инди и как се разтапя, като види Георги - не знам защо... ).
Днес излязох по женски с майка ми и сестра ми. Отдавна не го бяхме правили. Бяхме на шопинг и се обзалагам, че дори мацките от "Сексът и градът" щяха да се възхитят от завидното количество покупки. Моя милост е решила да си пренасочи гардероба към нещо по-класическо и женствено, затова си изпроси две аааадски готини ризи от Dika - тъмносиня и яркочервена, които ми стоят страхотно! Съвсем нескромно ще кажа, че съм благословена да бъде средиземноморски тип - светла кожа и тъмна коса и очи (макар че убивам за зелени или пъстри такива), затова едва ли има цвят, който да не ми отива. (Но не понасям бежово, жълто и оранжево за дрехи). А тъмносиньото и червеното определено са моите цветове!
Сега остава да се снабдя с костюм или с панталон и сако отделно и ще си е доста солидна крачка към новата, бизнес Ина.
Впрочем, утре се очертава да е супер уникален ден! От месец-два се уговаряме с Петра да отидем до София, понеже съм решила да посетя Манията - огромна верига магазини second hand, каквато има дори в Хасково, но не и в Пловдив!! Та, щяхме да огледаме там, да посетим мол-два-три и да се видим с Влади (не задължително в този ред *хаха*). Обаче Петра не я пуснаха, пък и станаха едни щуротии с майка й, та затова нещата уж се разпаднаха до днес, когато аз успях да изнудя Влади - не че той се противеше много - да дойде дотук! Та, утре сутрин ще довтаса бодро-бодро с апарат и един куп обективи, кабели и батерии и тримката с Петра ще си стоим у нас на топло и ще ядем сушиииии (напомнете ми да ви разкажа за тая огрооомна моя любов), което ще си направим абсолютно сами. Дааа, ще има снимки, много, мнооого снимки!
Лелей, бая дълъг пост дръпнах днес. Не можете да се оплачете. И бъдете сигурни, че няма да ви липсвам, утре отново съм тук с много снимки и "нещо по-голямо от мен".
Лека нощ и сладки сънища, драги мои,
Ина :)
